друм

друм (български)

друм ±

ед.ч.		друм
	непълен член	дру·мя
	пълен член	дру·мят
мн.ч.		дру·ми·ща
	членувано	дру·ми·ща·та
бройна форма		дру·мя
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 37

1. Път.

Етимология

ст.-бълг. дроумъ „път“ (Ман. хр.). Стара заемка от гр. δρόμος „път“.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

път, улица, пътека