домашар
Облик
домашар (български)
ед.ч. | до·ма·шар | |
---|---|---|
непълен член | до·ма·ша·ря | |
пълен член | до·ма·ша·рят | |
мн.ч. | до·ма·ша·ри | |
членувано | до·ма·ша·ри·те | |
бройна форма | до·ма·ша·ри | |
звателна форма | до·ма·ша·рю |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31a
- разг. Лице, което обича да си стои вкъщи.
- остар. Семеен мъж.
- диал. Домакин.
- диал. Домашен дух.
- диал. Вид змия, която се въди по къщите.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|