добрина

добрина (български)

добрина ±

ед.ч.		доб·ри·на
	членувано	доб·ри·на·та
мн.ч.		доб·ри·ни
	членувано	доб·ри·ни·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Проява на доброта; извършване на добро дело.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• благодеяние, услуга
• разположение, благоразположение
• доброта, добродушие, благост, кротост, хрисимост
• простодушие, наивност
• добросърдечност, любезност