благоразположение

благоразположение (български)

благоразположение ±

ед.ч.		бла·го·раз·по·ло·же·ние
	членувано	бла·го·раз·по·ло·же·ни·е·то
мн.ч.		бла·го·раз·по·ло·же·ния
	членувано	бла·го·раз·по·ло·же·ни·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

1. Човек, който изпитва благосклонение и доброжелателност. Израз на добро разположение и настроение.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

благосклонност, склонност, доброжелателство, снизходителност, съчувствие, любезност, разположение, благоволение, милост, отстъпчивост