диван

диван (български)

диван ±

ед.ч.		ди·ван
	непълен член	ди·ва·на
	пълен член	ди·ва·нът
мн.ч.		ди·ва·ни
	членувано	ди·ва·ни·те
бройна форма		ди·ва·на
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Тапицирано канапе с облегалка.
2. Ист. Съвещателен орган в Османската империя и стаята, в която е заседавал.

Етимология

от тур. divan < перс. ديوان „съвет, събор“

Превод

английски: couch (en) испански: [[]] италиански: divano немски: Couch (de)

руски: диван (ru) турски: koltuk (tr) фински: sohva (fi) френски: sofa

Производни думи

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.