диван

диван (български)

диван ±

ед.ч.		ди·ван
	непълен член	ди·ва·на
	пълен член	ди·ва·нът
мн.ч.		ди·ва·ни
	членувано	ди·ва·ни·те
бройна форма		ди·ва·на
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Тапицирано канапе с облегалка.
2. Ист. Съвещателен орган в Османската империя и стаята, в която е заседавал.

Етимология

от тур. divan < перс. ديوان „съвет, събор“

Превод

английски: couch (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Couch (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: диван (ru) словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: koltuk (tr) унгарски: [[]] фински: sohva (fi) френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

канапе, софа, кушетка