девица
Облик
| ед.ч. | де·ви·ца | |
|---|---|---|
| членувано | де·ви·ца·та | |
| мн.ч. | де·ви·ци | |
| членувано | де·ви·ци·те | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- (остар.) Млада жена
- „...Изпитът се свърши с една песна, изречена от девиците...Пойке (повече) от 200 девици имат днеска в училището, но за доброто им расположение сме на съмнение.“— , „Дописка във в. Турция за проведен изпит в девическото училище в Прилеп“(1856)↗
- Девствена жена
- Жена дала обет за девство
- (прен.) Нравствено непорочна жена
- (прен., разш.) Непорочен, непокварен човек
- (рядко) Човек със зодия Дева
Етимология
Умалително на дева с наставката -ица
Изговор
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- мома, девойка, момиче, (остар.) дева
- девственица, (диал.) честна, (прен.) весталка, целомъдрена, целомъдра
- дева
Сродни думи
- дева (и производните ѝ) (вижте я за други сродни)
Производни думи
- същ. девичка, девичество
- прил. девичи, девически
- словосъч. желязна девица, заклета девица, клетвена девица
Надсловия
- (за 1 и 2) жена
Подсловия
Източници
- (бълг.) девица в Речник на българския език (в мрежата), Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ – БАН.
- (бълг.) девица в Речник на българския език (ЧИТАНКА), свободен речник в мрежата.