двуличница
Облик
двуличница (български)
ед.ч. | дву·лич·ни·ца | |
---|---|---|
членувано | дву·лич·ни·ца·та | |
мн.ч. | дву·лич·ни·ци | |
членувано | дву·лич·ни·ци·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип
- Женски род на думата за двуличник.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
лицемерка