двуличник

двуличник (български)

двуличник ±

ед.ч.		дву·лич·ник
	непълен член	дву·лич·ни·ка
	пълен член	дву·лич·ни·кът
мн.ч.		дву·лич·ни·ци
	членувано	дву·лич·ни·ци·те
бройна форма		дву·лич·ни·ка
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14a

Двуличен човек, лицемер.

Превод

английски: hypocrite, double-dealer (en) испански: hipócrita (es) италиански: ipocrita (it)

немски: der Heuchler (de) руски: лицемер, двуру́шник (ru) френски: hypocrite (fr) чешки: pokrytec

Синоними

лицемер

Сродни думи

двуличие

Производни думи

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.