даракчия
Облик
даракчия (български)
ед.ч. | да·рак·чия | |
---|---|---|
непълен член | да·рак·чи·я·та | |
пълен член | да·рак·чи·я·та | |
мн.ч. | да·рак·чии | |
членувано | да·рак·чи·и·те | |
бройна форма | — | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 39
- Мъж, който работи на дарак.
- Мъж, който притежава даракчийница и се занимава с даракчийство.
Етимология
От тур. tarak „гребен“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|