гяурин
Облик
гяурин (български)
ед.ч. | гя·у·рин | |
---|---|---|
непълен член | гя·у·ри·на | |
пълен член | гя·у·ри·нът | |
мн.ч. | гя·у·ри | |
членувано | гя·у·ри·те | |
бройна форма | — | |
звателна форма | гя·у·ри·но |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
Гяурин или гяур на турски език означава човек, който не е от мохамеданската вяра или за човек, който не вярва - "неверник".Това е презрително обръщение към не мюсюлманите. Използвало се е по време на османско владичество, а днес също се използва в някои краища на България със смесено население (Родопите, Лудогорието) за хора от друга религия. А в някои краища "г" се променя в "k". "кяурин" или "каури" се използват за същото значение.
Етимология
от турски gâvur, прието от персийски
Фразеологични изрази
Превод
|
|