гост

гост (български)

гост ±
ед.ч.		гост
	непълен член	гос·та
	пълен член	гос·тът
мн.ч.		гос·ти
мн.ч.	членувано	гос·ти·те
бройна форма		гос·та
звателна форма		гос·те

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7a

Човек, който е дошъл като приятел в дома на някого.

Етимология

От старобългарската дума гость, наследена от своя страна от праславянската дума *gostь, със съответствия в прагерманския - *gastiz „гост“ (гот. gasts, старофр. jest, хол. gast, нем. Gast, англ. guest); в лат. hostis „чужденец, странник“ (< *ghostis). Без сигурни съответствия в други ИЕ езици, сравнява се със староинд. ghas- „ям, потребявам“, но това не внася повече яснота в структурата на думата.

Фразеологични изрази

Превод

английски: guest^(en)
арабски: [[]]
арменски: [[]]
африкаанс: [[]]
белоруски: [[]]
гръцки: [[]]
датски: [[]]
есперанто: [[]]
естонски: [[]]
иврит: [[]]
индонезийски: [[]]
ирландски: [[]]
исландски: [[]]
испански: [[]]
италиански: ospite^(it)
китайски: [[]]
корейски: [[]]
латвийски: [[]]
латински: [[]]
литовски: [[]]

немски: Gast^(de)
норвежки: [[]]
персийски: [[]]
полски: [[]]
португалски: [[]]
румънски: [[]]
руски: гость^(ru)
словашки: [[]]
словенски: [[]]
сръбски: гост^(sr)
тайландски: [[]]
турски: [[]]
унгарски: [[]]
фински: [[]]
френски: [[]]
холандски: [[]]
хърватски: [[]]
чешки: [[]]
шведски: [[]]
японски: [[]]

Синоними

Сродни думи

Производни думи

гостя, гостувам, нагостя, угощавам