главня

главня (български)

главня ±
ед.ч.		глав·ня
ед.ч.	членувано	глав·ня·та
мн.ч.		глав·ни
мн.ч.	членувано	глав·ни·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 47

Къс запалено, но недогоряло дърво. ^[1]

Етимология

старобълг. главьнıа δαλός „главня“ (Парижки псалтир). Субстантивирано прил. *golvьnъ „главен“ със специализация на значението „обгорено от единия край, от главата парче дърво“, срв. чеш. hlavně „глава“.

Фразеологични изрази

Превод

английски: brand^(en)
испански: tizón^(es)
италиански: tizzone^(it)
немски: ^(de)
полски: głownia^(pl)

руски: головня́^(ru)
словашки: hlaveň^(sk)
сръбски: главња^(sr)
френски: tison^(fr)
чешки: hlaveň^(cs)
добавете превод на друг език тук [[]]

Синоними

Сродни думи

Производни думи