възхитя

възхитя (български)

възхитя

Сегашно време	въз·хи·тя
Мин. св. време	въз·хи·тих
Мин. несв. време	въз·хи·тях
Повел. наклонение	въз·хи·ти
Мин. страд. причастие	въз·хи·тен
Мин. деят. св. причастие	въз·хи·тил
Мин. деят. несв. причастие	въз·хи·тял
Сегашно деят. причастие	въз·хи·тящ
Деепричастие	въз·хи·тей·ки
Всички форми
[редактиране]

Глагол, тип , свършен

(класификация — )

Етимология

Старобълг. въсхытити.

Превод

албански:  (sq) английски:  (en) арабски:  (ar) арменски:  (hy) африкаанс:  (af) баски:  (eu) белоруски:  (be) бретонски:  (br) виетнамски:  (vi) грузински:  (ka) гръцки:  (el) датски:  (da) есперанто:  (eo) естонски:  (et) иврит:  (he) индонезийски:  (id) интерлингва:  (ia) ирландски:  (ga) исландски:  (is) испански:  (es) италиански:  (it) каталонски:  (ca) китайски:  (zh) корейски:  (ko) корнийски:  (kw) латвийски:  (lv) латински:  (la) литовски:  (lt) люксембургски:  (lb) малайски:  (ms)

маори:  (mi) немски:  (de) норвежки:  (no) персийски:  (fa) полски:  (pl) португалски:  (pt) румънски:  (ro) руски:  (ru) самоански:  (sm) сингалски:  (si) словашки:  (sk) словенски:  (sl) сръбски:  (sr) тагалог:  (tl) тайландски:  (th) турски:  (tr) украински:  (uk) унгарски:  (hu) урду:  (ur) фински:  (fi) френски:  (fr) фрисийски:  (fy) хавайски:  (haw) хинди:  (hi) холандски:  (nl) хърватски:  (hr) чешки:  (cs) шведски:  (sv) шотландски:  (sco) японски:  (ja)