Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/възхитя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола възхитя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·хи·тя въз·хи·тим
2 лице въз·хи·тиш въз·хи·ти·те
3 лице въз·хи·ти въз·хи·тят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·хи·тих въз·хи·тих·ме
2 лице въз·хи·ти въз·хи·тих·те
3 лице въз·хи·ти въз·хи·ти·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·хи·тях въз·хи·тях·ме
2 лице въз·хи·те·ше въз·хи·тях·те
3 лице въз·хи·те·ше въз·хи·тя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възхитил съм възхитила съм възхитило съм възхитили сме
2 лице възхитил си възхитила си възхитило си възхитили сте
3 лице възхитил е възхитила е възхитило е възхитили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възхитил бях възхитила бях възхитило бяхме възхитили
2 лице беше възхитил беше възхитила беше възхитило бяхте възхитили
3 лице беше възхитил беше възхитила беше възхитило бяха възхитили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще възхитя ще възхитим
2 лице ще възхитиш ще възхитите
3 лице ще възхити ще възхитят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възхитил ще съм възхитила ще съм възхитило ще сме възхитили
2 лице ще си възхитил ще си възхитила ще си възхитило ще сте възхитили
3 лице ще е възхитил ще е възхитила ще е възхитило ще са възхитили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да възхитя щяхме да възхитим
2 лице щеше да възхитиш щяхте да възхитите
3 лице щеше да възхити щяха да възхитят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възхитил щях да съм възхитила щях да съм възхитило щяхме да сме възхитили
2 лице щеше да си възхитил щеше да си възхитила щеше да си възхитило щяхте да сте възхитили
3 лице щеше да е възхитил щеше да е възхитила щеше да е възхитило щяха да са възхитили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възхитял съм възхитяла съм възхитяло съм възхители сме
2 лице възхитял си възхитяла си възхитяло си възхители сте
3 лице възхитял (е) възхитяла (е) възхитяло (е) възхители (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възхитил съм възхитила съм възхитило съм възхитили сме
2 лице възхитил си възхитила си възхитило си възхитили сте
3 лице възхитил (е) възхитила (е) възхитило (е) възхитили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възхитил била съм възхитила било съм възхитило били сме възхитили
2 лице бил си възхитил била си възхитила било си възхитило били сте възхитили
3 лице бил (е) възхитил била (е) възхитила било (е) възхитило били (са) възхитили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възхитя щяла съм да възхитя щяло съм да възхитя щели сме да възхитим
2 лице щял си да възхитиш щяла си да възхитиш щяло си да възхитиш щели сте да възхитите
3 лице щял (е) да възхити щяла (е) да възхити щяло (е) да възхити щели (са) да възхитят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възхитил щяла съм да съм възхитила щяло съм да съм възхитило щели сме да сме възхитили
2 лице щял си да си възхитил щяла си да си възхитила щяло си да си възхитило щели сте да сте възхитили
3 лице щял (е) да е възхитил щяла (е) да е възхитила щяло (е) да е възхитило щели (са) да са възхитили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възхитил бих възхитила бих възхитило бихме възхитили
2 лице би възхитил би възхитила би възхитило бихте възхитили
3 лице би възхитил би възхитила би възхитило биха възхитили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
въз·хи·ти въз·хи·те·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·хи·тен
непълен член въз·хи·те·ния
пълен член въз·хи·те·ни·ят
женски род въз·хи·те·на
членувано въз·хи·те·на·та
среден род въз·хи·те·но
членувано въз·хи·те·но·то
множествено число въз·хи·те·ни
членувано въз·хи·те·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·хи·тил
непълен член въз·хи·ти·лия
пълен член въз·хи·ти·ли·ят
женски род въз·хи·ти·ла
членувано въз·хи·ти·ла·та
среден род въз·хи·ти·ло
членувано въз·хи·ти·ло·то
множествено число въз·хи·ти·ли
членувано въз·хи·ти·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·хи·тял
непълен член въз·хи·тя·лия
пълен член въз·хи·тя·ли·ят
женски род въз·хи·тя·ла
членувано въз·хи·тя·ла·та
среден род въз·хи·тя·ло
членувано въз·хи·тя·ло·то
множествено число въз·хи·те·ли
членувано въз·хи·те·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·хи·тящ
непълен член въз·хи·тя·щия
пълен член въз·хи·тя·щи·ят
женски род въз·хи·тя·ща
членувано въз·хи·тя·ща·та
среден род въз·хи·тя·що
членувано въз·хи·тя·що·то
множествено число въз·хи·тя·щи
членувано въз·хи·тя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

въз·хи·тей·ки