възхитя
Облик
възхитя (български)
Сегашно време | въз·хи·тя |
---|---|
Мин. св. време | въз·хи·тих |
Мин. несв. време | въз·хи·тях |
Повел. наклонение | въз·хи·ти |
Мин. страд. причастие | въз·хи·тен |
Мин. деят. св. причастие | въз·хи·тил |
Мин. деят. несв. причастие | въз·хи·тял |
Сегашно деят. причастие | въз·хи·тящ |
Деепричастие | въз·хи·тей·ки |
Всички форми | |
[редактиране] |
Глагол, тип , свършен
(класификация — )
Етимология
Старобълг. въсхытити.
Фразеологични изрази
Превод
|
|