възглупав
Облик
възглупав (български)
ед. ч. | м. р. | въз·г·лу·пав | |
---|---|---|---|
непълен член | въз·г·лу·па·вия | ||
пълен член | въз·г·лу·па·ви·ят | ||
ж. р. | въз·г·лу·па·ва | ||
членувано | въз·г·лу·па·ва·та | ||
ср. р. | въз·г·лу·па·во | ||
членувано | въз·г·лу·па·во·то | ||
мн. ч. | въз·г·лу·па·ви | ||
членувано | въз·г·лу·па·ви·те |
Прилагателно име, тип 76
- Който е малко глупав.
Етимология
Представка „въз-“ + „глупав“.
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|