възвание

възвание (български)

възвание ±

ед.ч.		въз·ва·ние
	членувано	въз·ва·ни·е·то
мн.ч.		въз·ва·ния
	членувано	въз·ва·ни·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

1. Обръщение, призив, зов.

Превод

английски: appeal, proclamation арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: proclamación италиански: proclamazione китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: der Aufruf норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: воззва́ние, проклама́ция словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: ilan, beyan, duyuru унгарски: [[]] фински: [[]] френски: demande, proclamation холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• призив, обръщение, зов, апел, прокламация, позив
• манифест, приглашение, покана
• повик, повикване