възбуден
Облик
| ед. ч. | м. р. | въз·бу·ден | |
|---|---|---|---|
| непълен член | въз·бу·де·ния | ||
| пълен член | въз·бу·де·ни·ят | ||
| ж. р. | въз·бу·де·на | ||
| членувано | въз·бу·де·на·та | ||
| ср. р. | въз·бу·де·но | ||
| членувано | въз·бу·де·но·то | ||
| мн. ч. | въз·бу·де·ни | ||
| членувано | въз·бу·де·ни·те | ||
Прилагателно име, тип 76
- Който се намира в състояние на възбуда, развълнуван, оживен, неспокоен. [1]
Синоними
- развълнуван, оживен, раздразнен, нервиран, разтревожен, сърдит, разгърден
- разпален, запален, разгорещен, пламенен, наелектризиран, екзалтиран, ентусиазиран
- трескав, бурен
- неспокоен, объркан, разгневен
- напрегнат, изпънат, изопнат
- шумен, безреден, буен
Превод
Преводи
|
|