възбуден
Облик
възбуден (български)
ед. ч. | м. р. | въз·бу·ден | |
---|---|---|---|
непълен член | въз·бу·де·ния | ||
пълен член | въз·бу·де·ни·ят | ||
ж. р. | въз·бу·де·на | ||
членувано | въз·бу·де·на·та | ||
ср. р. | въз·бу·де·но | ||
членувано | въз·бу·де·но·то | ||
мн. ч. | въз·бу·де·ни | ||
членувано | въз·бу·де·ни·те |
Прилагателно име, тип 76
- Който се намира в състояние на възбуда, развълнуван, оживен, неспокоен. [1]
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
- развълнуван, оживен, раздразнен, нервиран, разтревожен, сърдит, разгърден
- разпален, запален, разгорещен, пламенен, наелектризиран, екзалтиран, ентусиазиран
- трескав, бурен
- неспокоен, объркан, разгневен
- напрегнат, изпънат, изопнат
- шумен, безреден, буен
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|