връв

връв (български)

връв ±

ед.ч.		връв
	членувано	връв·та
мн.ч.		вър·ви
	членувано	вър·ви·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 53

1. Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.

Етимология

старобълг. врьвь (Супр.), производна на вра, със съответствия в лит. virvė, латв. virve, старопрус. wirbe „връв“, лит. verti, латв. vert „нанизвам“.

Превод

английски: cord, string арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: cuerda, cordón италиански: spago, cordone китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: virve (lv) латински: [[]] литовски: virvė (lt)

немски: die Schnur, der Strick норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: верёвка (ru) словашки: [[]] словенски: vrv (sl) сръбски: врвца (sr) тайландски: [[]] турски: ip унгарски: [[]] фински: [[]] френски: corde холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: vrv (cs) шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• връзка, конец, нишка, влакно
• въженце, канап, шнур, кант

Производни думи

върволица, вървя