враг

враг (български)

враг ±

ед.ч.		враг
	непълен член	вра·га
	пълен член	вра·гът
мн.ч.		вра·го·ве
	членувано	вра·го·ве·те
бройна форма		вра·га
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

1. Някой ,който е неприятелски настроен,взаимно чуствате омраза, противници сте по интереси ,или възнамерява да нанесе вреда на някой друг.
2. Неприятелска сила или нация ; готова за борба от подобна сила или нацияa.
3. Съюз от подобни сили.

Превод

английски: enemy, foe арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: εχθρός датски: [[]] есперанто: malamiko естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: enemigo италиански: nemico китайски: 敵人/敌人 (dírén, diren, di2ren2) корейски: 적 латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Feind норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: wróg португалски: inimigo румънски: duşman, inamic, vrăjmaş руски: враг, противник словашки: nepriateľ словенски: sovražnik сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: düşman унгарски: ellenség фински: vihollinen френски: ennemi холандски: vijand хърватски: [[]] чешки: nepřítel шведски: fiende японски: 敵

Синоними

• неприятел, противник, зложелател, недоброжелател, душман
• съперник, конкурент