вопъл

Български

вопъл ±

ед.ч.		во·пъл
	непълен член	во·пъ·ла
	пълен член	во·пъ·лът
мн.ч.		воп·ли
	членувано	воп·ли·те
бройна форма		во·пъ·ла
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 9

Плач, стенание

Етимология

заемка от рус. вопль (при старобълг. въпити „плача“ (Супр., Клоц.)).

Превод

Преводи

английски: lamentation, wail арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: gemido италиански: urlo, gemito китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: der Wehruf норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: ср. р. словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: gémissement холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• стенание, ридание, хленч, охкане, плач, рев, вой, въздишка, вик, стон
• оплакване
• жалба