властолюбие
Облик
властолюбие (български)
ед.ч. | влас·то·лю·бие | |
---|---|---|
членувано | влас·то·лю·би·е·то | |
мн.ч. | влас·то·лю·бия | |
членувано | влас·то·лю·би·я·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
- книж. Стремеж към властване.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|