владение

Български

владение ±

ед.ч.		вла·де·ние
	членувано	вла·де·ни·е·то
мн.ч.		вла·де·ния
	членувано	вла·де·ни·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

1. Упражняване на фактическа власт върху вещ (или вещно право), която владелецът държи (лично или чрез другиго) като своя.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: ownership, possession арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: propiedad, posesión италиански: proprietà, possesso китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: das Eigentum норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: владе́ние словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: iyelik, malik унгарски: [[]] фински: [[]] френски: propriété холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• собственост, притежание, имот, имение, държане
• територия, царство
• владеене, притежаване
• съхранение, охрана, грижа, закрила

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}