викам
(пренасочване от викащите)
викам (български)
| Сегашно време | ви·кам |
|---|---|
| Мин. св. време | ви·ках |
| Мин. несв. време | ви·ках |
| Повел. наклонение | ви·кай |
| Мин. страд. причастие | ви·кан |
| Мин. деят. св. причастие | ви·кал |
| Мин. деят. несв. причастие | ви·кал |
| Сегашно деят. причастие | ви·кащ |
| Деепричастие | ви·кай·ки |
| Всички форми | |
| [редактиране] | |
(класификация — непреходен)
- крещя, говоря/ пея много силно; използва се и като преувеличение;
- каня, карам да доведат или казвам на някого, че искам да дойде, зова
- (некнижовно, разговорно или диалектно, особено при предаване на чужда реч) казвам в смисъл на
- река, говоря;
- мисля; също и ~ си — мисля си
- наричам неофициално (с прякор, на галено)
Етимология
производен от вик. *vykati = лит. ūkauti, ūkčioti „викам“, латв. ūkšuot, ūkšet „крещя, викам“. Глаголът е от звукоподражателен произход, сравни старотюрк. oqïmaq „викам“.
Фразеологични изрази
- Виках по нея колкото глас имах, но тя не успя да ме чуе.
- Вече викнаха (извикаха) линейка.
- 3.1. И какво ти вика баба ти - ходила ли е вчера на пазар?
- 3.2. Викам си, защо да не мина по прекия път?
- 3.3. Викат ми Слави, защото Светослав е твърде дълго.
Други думи
Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Превод
|