Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Етимология
Oт англ. vampire, фр. vampire или нем. Vampire, където е заимствано от унг. vampir, идващо от старобълг. "ВѪПИРЪ" [ВOнПИРЪ] [vɔ̃pirə], "въпиръ" [vəpirə], предполагаем произход от авестийски (Avestan language)[[1]], където се среща понятието vyāmbura – враждебна, опасна вода, водоем обитаван от зъл дух, което е най-вероятният и най-древен първоизточник на „вампир” (Корш, Вайан). (МФ-ЭСРЯ-4,стр.165)[1] < слав. *ǫpyrъ, заета с добавяне на носов инфикс от тюрк. *opur (чув. вăпăр „вещица, върколак“, тат. убыр „митично същество, което души хората нощем, върколак“, тур. obur „лаком, ненаситен“) от сег. осн. на гл. *op- „гълтам“. Франц Миклошич предполага, че упир произлиза от uber, тюркска дума, означаваща „злодей”, докато
Andre Waillant предполага точно обратното, че тюркското uber е иранска заемка от *var, *avar – разбойник.)[2]
Формата (*ǫpyrъ), 'упир' [upir] 'оупиръ' [upirə], която се среща при повечето славянски езици, с изключение на български
и белоруски, показва тюркско влияние и е възможно паралелно навлизане от някой
тюркски език: кумански, татарски. Старобългарското 'въпиръ' [vəpirə], показва точна аналогия с
чувашкото вупар. По-старата старобългарска форма "ВѪПИРЪ" [ВOнПИРЪ] [vɔ̃pirə], посредством унгарски се разпространява в
Западна Европа, затова и там се среща форма с начално „в”, а не с „у”, както е в
повечето славянски езици.
