бекяр

Български

бекяр ±

ед.ч.		бе·кяр
	непълен член	бе·кя·ра
	пълен член	бе·кя·рът
мн.ч.		бе·кя·ри
	членувано	бе·кя·ри·те
бройна форма		бе·кя·ра
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

Бекяр, бекярин е:

1. човек който живее без семейство;
2. ерген, неженен.

Етимология

от турски bekâr

Превод

английски: bachelor(unmarried man) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

неженен, ерген, лефтер