безцарствие

безцарствие (български)

безцарствие ±

ед.ч.		без·цар·с·т·вие
	членувано	без·цар·с·т·ви·е·то
мн.ч.		—
	членувано	—

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

1. мн. няма, Рядко. Време, през което една монархическа държава няма владетел; междуцарствие, безвластие.
2. Прен. Разг. Време, през което някакво предприятие, учреждение и др. е останало без ръководство; междуцарствие, безвластие.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

междуцарствие, безредица, анархия, безпорядък, смут, вълнение, междуособица