безпътица

От Уикиречник
Направо към навигацията Направо към търсенето

безпътица (български)

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

  1. мн. няма, Рядко. Липса на определен, очертан път за ходене, за движение.
  2. Обикн. с предл. в. Състояние на обърканост, на безизходност поради отсъствие на правилна насока в нещо (идейно-политически или естетически схващания, начин на действие и пр.).
  3. Отсъствие на правилна насока обикновено в обществено-политическите и нравствените схващания или в областта на изкуството или науката; безпътие.

Етимология

Фразеологични изрази

Превод

  • английски: [[]]
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: [[]]
  • гръцки: [[]]
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: [[]]
  • италиански: [[]]
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: [[]]
  • литовски: [[]]
  • немски: [[]]
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: [[]]
  • португалски: [[]]
  • румънски: [[]]
  • руски: [[]]
  • словашки: [[]]
  • словенски: [[]]
  • сръбски: [[]]
  • тайландски: [[]]
  • турски: [[]]
  • унгарски: [[]]
  • фински: [[]]
  • френски: [[]]
  • холандски: [[]]
  • хърватски: [[]]
  • чешки: [[]]
  • шведски: [[]]
  • японски: [[]]

Синоними

Сродни думи

Производни думи