безпределен
Облик
безпределен (български)
ед. ч. | м. р. | без·п·ре·де·лен | |
---|---|---|---|
непълен член | без·п·ре·дел·ния | ||
пълен член | без·п·ре·дел·ни·ят | ||
ж. р. | без·п·ре·дел·на | ||
членувано | без·п·ре·дел·на·та | ||
ср. р. | без·п·ре·дел·но | ||
членувано | без·п·ре·дел·но·то | ||
мн. ч. | без·п·ре·дел·ни | ||
членувано | без·п·ре·дел·ни·те |
Прилагателно име, тип 79
безпределен-неограничен, непрекословен. Думата произлиза от българския писател Пенчо Славейков през 1891г, в стихотворението ,,Неразделни".
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
- неограничен, необятен, безграничен, безкраен, безмерен, безбрежен, неизмерим, грамаден, обширен, необхватен, голям, огромен, чрезмерен, просторен
- безконечен, нескончаем, вечен
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|