безконечен

Български

безконечен ± – словоформи и пренасяне:

ед. ч.	м. р.		без·ко·не·чен
		непълен член	без·ко·неч·ния
		пълен член	без·ко·неч·ни·ят
	ж. р.		без·ко·неч·на
		членувано	без·ко·неч·на·та
	ср. р.		без·ко·неч·но
		членувано	без·ко·неч·но·то
мн. ч.			без·ко·неч·ни
		членувано	без·ко·неч·ни·те

Прилагателно име, тип 79

1. (прил.) безкраен, безграничен, безпределен, безмерен, безбрежен, необхватен, необятен, неизмерим, обширен, нескончаем, вечен

(прил.) неизменен

Синоними

• безкраен, безграничен, безпределен, безмерен, безбрежен, необхватен, необятен, неизмерим, обширен, нескончаем, вечен
• неизменен

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: бесканечны гръцки: ko4 датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: бесконечный словашки: [[]] словенски: brezkončen сръбски: бесконачан, бескрајан тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: beskonačan, beskrajan чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]