ансамбъл

ансамбъл (български)

ансамбъл ±

ед.ч.		ан·сам·бъл
	непълен член	ан·сам·бъ·ла
	пълен член	ан·сам·бъ·лът
мн.ч.		ан·сам·б·ли
	членувано	ан·сам·б·ли·те
бройна форма		ан·сам·бъ·ла
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 9

1. Само ед. Съгласуваност, стройност между частите на едно цяло. Архитектурен ансамбъл.
2. Музикален, артистичен или спортен колектив от изпълнители. Ансамбъл за песни и танци.

Превод

английски: ensemble италиански: insieme

немски: das Ensemble руски: ансамбль френски: ensemble

Синоними

• единство, дружност, целокупност
• група, трупа