алчен
Облик
| ед. ч. | м. р. | ал·чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ал·ч·ния | ||
| пълен член | ал·ч·ни·ят | ||
| ж. р. | ал·ч·на | ||
| членувано | ал·ч·на·та | ||
| ср. р. | ал·ч·но | ||
| членувано | ал·ч·но·то | ||
| мн. ч. | ал·ч·ни | ||
| членувано | ал·ч·ни·те | ||
Прилагателно име, тип 79
- Лаком, ненаситен;
- Граблив
Етимология
Старобълг. алъчьнъ - изключение от правилото за ликвидната метатеза.
Праслав. *olčьnъ е свързана с лит. alkanas „трезв“, латв. alkans „алчен“.
Синоними
- жаден, лаком, гладен, ненаситен, неутолим, користолюбив, егоист, ламя
- стръвен
- хищен
- скъпернически, стиснат, свидлив
- сребролюбив
Превод
|
|