алтернативен
Облик
алтернативен (български)
ед. ч. | м. р. | ал·тер·на·ти·вен | |
---|---|---|---|
непълен член | ал·тер·на·тив·ния | ||
пълен член | ал·тер·на·тив·ни·ят | ||
ж. р. | ал·тер·на·тив·на | ||
членувано | ал·тер·на·тив·на·та | ||
ср. р. | ал·тер·на·тив·но | ||
членувано | ал·тер·на·тив·но·то | ||
мн. ч. | ал·тер·на·тив·ни | ||
членувано | ал·тер·на·тив·ни·те |
Прилагателно име, тип
- (осн. като наречие) като друга възможност. Ще поискам гаранции, алтернативно – да ми удължат срока.
- (погр., разгов.) различен
- (калкирани изрази) нов, критичен, различен от общоприетото. Алтернативна музика, медицина, алтернативно движение, земеделие.
Етимология
вж. подробно алтернатива
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
юридически – КУМУЛАТИВЕН
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|