алтернатива
Облик
алтернатива (български)
ед.ч. | ал·тер·на·ти·ва | |
---|---|---|
членувано | ал·тер·на·ти·ва·та | |
мн.ч. | ал·тер·на·ти·ви | |
членувано | ал·тер·на·ти·ви·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Избор на едно от две възможни решения, които се изключват взаимно.
- Другата от двете възможности по 1.
- (разг., погрешно) възможност, вариант
- (рядко) новооткрита възможност за решаване на даден проблем; вкл. нов културен феномен (в опозиция към досегашното).
- (юр.) част от алинея, точка или предложение, дадена алтернативно (съкр. алт.)
Етимология
1., 2. фр. alternatif „променящ се“; от лат. alter „другият“; във англ. доказано приета 14. в., в нем. 15 в.
Вероятно поради логическия смисъл („или“), липсата на подходяща дума (за „едно от няколко“) или поради всеобща грешка разговорно по-често (напр. след 1989 г.) се среща употребата по 2.1. Под англоезично влияние (напр. след 1995 г.) се наблюдава 2.2., основно чрез производното прилагателно име.
Фразеологични изрази
Превод
|
|