айгър
айгър (български)
| ед.ч. | ай·гър | |
|---|---|---|
| непълен член | ай·гъ·ра | |
| пълен член | ай·гъ·рът | |
| мн.ч. | ай·гъ·ри | |
| членувано | ай·гъ·ри·те | |
| бройна форма | ай·гъ·ра | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 9
- Диал. Нескопен породист кон за разплод
„В сайванта до портата се виждаше скритият на сянка кабриолет, а в яхъра Добри гълчеше нещо младия айгър.“ (К. Константинов, „Заник“, 1914)
Етимология
от турски „aygır“