абдикация

абдикация (български)

абдикация ±

ед.ч.		аб·ди·ка·ция
	членувано	аб·ди·ка·ци·я·та
мн.ч.		аб·ди·ка·ции
	членувано	аб·ди·ка·ци·и·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 47

1. Доброволно отказване от владетелски права.

Етимология

френски abdiquer, по латински abdico — отказвам се, отричам се

Превод

английски: abdication (en), demission (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: abdikation (da), abdicering (da) есперанто: abdiko (eo) естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: abdicación (is) италиански: abdicazione (it) китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: abdiko (la), abdicātiō (la) литовски: [[]]

немски: die Abdankung (de), die Renunziation (de), der Rücktritt (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: abdykacja (pl) португалски: abdicação (pt) румънски: [[]] руски: абдикация (ru), отречение (ru) словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: abdikacija (sr) тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: abdikaatio (fr) френски: abdication (fr) холандски: aftreden (nl), troonsafstand (nl) хърватски: [[]] чешки: abdikace (cs) шведски: abdikation (sv), avgång (sv) японски: [[]]

Синоними

отказ, отказване, напускане, изоставяне, отстъпване

Сродни думи

абдикационен, абдикирам, абдикиране

Производни думи

Вижте още: детронация