Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/принудя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола принудя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице при·ну·дя при·ну·дим
2 лице при·ну·диш при·ну·ди·те
3 лице при·ну·ди при·ну·дят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице при·ну·дих при·ну·дих·ме
2 лице при·ну·ди при·ну·дих·те
3 лице при·ну·ди при·ну·ди·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице при·ну·дех при·ну·дех·ме
2 лице при·ну·де·ше при·ну·дех·те
3 лице при·ну·де·ше при·ну·де·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице принудил съм принудила съм принудило съм принудили сме
2 лице принудил си принудила си принудило си принудили сте
3 лице принудил е принудила е принудило е принудили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях принудил бях принудила бях принудило бяхме принудили
2 лице беше принудил беше принудила беше принудило бяхте принудили
3 лице беше принудил беше принудила беше принудило бяха принудили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще принудя ще принудим
2 лице ще принудиш ще принудите
3 лице ще принуди ще принудят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм принудил ще съм принудила ще съм принудило ще сме принудили
2 лице ще си принудил ще си принудила ще си принудило ще сте принудили
3 лице ще е принудил ще е принудила ще е принудило ще са принудили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да принудя щяхме да принудим
2 лице щеше да принудиш щяхте да принудите
3 лице щеше да принуди щяха да принудят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм принудил щях да съм принудила щях да съм принудило щяхме да сме принудили
2 лице щеше да си принудил щеше да си принудила щеше да си принудило щяхте да сте принудили
3 лице щеше да е принудил щеше да е принудила щеше да е принудило щяха да са принудили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице принудел съм принудела съм принудело съм принудели сме
2 лице принудел си принудела си принудело си принудели сте
3 лице принудел (е) принудела (е) принудело (е) принудели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице принудил съм принудила съм принудило съм принудили сме
2 лице принудил си принудила си принудило си принудили сте
3 лице принудил (е) принудила (е) принудило (е) принудили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм принудил била съм принудила било съм принудило били сме принудили
2 лице бил си принудил била си принудила било си принудило били сте принудили
3 лице бил (е) принудил била (е) принудила било (е) принудило били (са) принудили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да принудя щяла съм да принудя щяло съм да принудя щели сме да принудим
2 лице щял си да принудиш щяла си да принудиш щяло си да принудиш щели сте да принудите
3 лице щял (е) да принуди щяла (е) да принуди щяло (е) да принуди щели (са) да принудят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм принудил щяла съм да съм принудила щяло съм да съм принудило щели сме да сме принудили
2 лице щял си да си принудил щяла си да си принудила щяло си да си принудило щели сте да сте принудили
3 лице щял (е) да е принудил щяла (е) да е принудила щяло (е) да е принудило щели (са) да са принудили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих принудил бих принудила бих принудило бихме принудили
2 лице би принудил би принудила би принудило бихте принудили
3 лице би принудил би принудила би принудило биха принудили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
при·ну·ди при·ну·де·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род при·ну·ден
непълен член при·ну·де·ния
пълен член при·ну·де·ни·ят
женски род при·ну·де·на
членувано при·ну·де·на·та
среден род при·ну·де·но
членувано при·ну·де·но·то
множествено число при·ну·де·ни
членувано при·ну·де·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род при·ну·дил
непълен член при·ну·ди·лия
пълен член при·ну·ди·ли·ят
женски род при·ну·ди·ла
членувано при·ну·ди·ла·та
среден род при·ну·ди·ло
членувано при·ну·ди·ло·то
множествено число при·ну·ди·ли
членувано при·ну·ди·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род при·ну·дел
непълен член при·ну·де·лия
пълен член при·ну·де·ли·ят
женски род при·ну·де·ла
членувано при·ну·де·ла·та
среден род при·ну·де·ло
членувано при·ну·де·ло·то
множествено число при·ну·де·ли
членувано при·ну·де·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род при·ну·дещ
непълен член при·ну·де·щия
пълен член при·ну·де·щи·ят
женски род при·ну·де·ща
членувано при·ну·де·ща·та
среден род при·ну·де·що
членувано при·ну·де·що·то
множествено число при·ну·де·щи
членувано при·ну·де·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

при·ну·дей·ки