Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/възбудя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола възбудя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·бу·дя въз·бу·дим
2 лице въз·бу·диш въз·бу·ди·те
3 лице въз·бу·ди въз·бу·дят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·бу·дих въз·бу·дих·ме
2 лице въз·бу·ди въз·бу·дих·те
3 лице въз·бу·ди въз·бу·ди·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице въз·бу·дех въз·бу·дех·ме
2 лице въз·бу·де·ше въз·бу·дех·те
3 лице въз·бу·де·ше въз·бу·де·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възбудил съм възбудила съм възбудило съм възбудили сме
2 лице възбудил си възбудила си възбудило си възбудили сте
3 лице възбудил е възбудила е възбудило е възбудили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възбудил бях възбудила бях възбудило бяхме възбудили
2 лице беше възбудил беше възбудила беше възбудило бяхте възбудили
3 лице беше възбудил беше възбудила беше възбудило бяха възбудили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще възбудя ще възбудим
2 лице ще възбудиш ще възбудите
3 лице ще възбуди ще възбудят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възбудил ще съм възбудила ще съм възбудило ще сме възбудили
2 лице ще си възбудил ще си възбудила ще си възбудило ще сте възбудили
3 лице ще е възбудил ще е възбудила ще е възбудило ще са възбудили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да възбудя щяхме да възбудим
2 лице щеше да възбудиш щяхте да възбудите
3 лице щеше да възбуди щяха да възбудят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възбудил щях да съм възбудила щях да съм възбудило щяхме да сме възбудили
2 лице щеше да си възбудил щеше да си възбудила щеше да си възбудило щяхте да сте възбудили
3 лице щеше да е възбудил щеше да е възбудила щеше да е възбудило щяха да са възбудили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възбудел съм възбудела съм възбудело съм възбудели сме
2 лице възбудел си възбудела си възбудело си възбудели сте
3 лице възбудел (е) възбудела (е) възбудело (е) възбудели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възбудил съм възбудила съм възбудило съм възбудили сме
2 лице възбудил си възбудила си възбудило си възбудили сте
3 лице възбудил (е) възбудила (е) възбудило (е) възбудили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възбудил била съм възбудила било съм възбудило били сме възбудили
2 лице бил си възбудил била си възбудила било си възбудило били сте възбудили
3 лице бил (е) възбудил била (е) възбудила било (е) възбудило били (са) възбудили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възбудя щяла съм да възбудя щяло съм да възбудя щели сме да възбудим
2 лице щял си да възбудиш щяла си да възбудиш щяло си да възбудиш щели сте да възбудите
3 лице щял (е) да възбуди щяла (е) да възбуди щяло (е) да възбуди щели (са) да възбудят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възбудил щяла съм да съм възбудила щяло съм да съм възбудило щели сме да сме възбудили
2 лице щял си да си възбудил щяла си да си възбудила щяло си да си възбудило щели сте да сте възбудили
3 лице щял (е) да е възбудил щяла (е) да е възбудила щяло (е) да е възбудило щели (са) да са възбудили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възбудил бих възбудила бих възбудило бихме възбудили
2 лице би възбудил би възбудила би възбудило бихте възбудили
3 лице би възбудил би възбудила би възбудило биха възбудили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
въз·бу·ди въз·бу·де·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·бу·ден
непълен член въз·бу·де·ния
пълен член въз·бу·де·ни·ят
женски род въз·бу·де·на
членувано въз·бу·де·на·та
среден род въз·бу·де·но
членувано въз·бу·де·но·то
множествено число въз·бу·де·ни
членувано въз·бу·де·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·бу·дил
непълен член въз·бу·ди·лия
пълен член въз·бу·ди·ли·ят
женски род въз·бу·ди·ла
членувано въз·бу·ди·ла·та
среден род въз·бу·ди·ло
членувано въз·бу·ди·ло·то
множествено число въз·бу·ди·ли
членувано въз·бу·ди·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·бу·дел
непълен член въз·бу·де·лия
пълен член въз·бу·де·ли·ят
женски род въз·бу·де·ла
членувано въз·бу·де·ла·та
среден род въз·бу·де·ло
членувано въз·бу·де·ло·то
множествено число въз·бу·де·ли
членувано въз·бу·де·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род въз·бу·дещ
непълен член въз·бу·де·щия
пълен член въз·бу·де·щи·ят
женски род въз·бу·де·ща
членувано въз·бу·де·ща·та
среден род въз·бу·де·що
членувано въз·бу·де·що·то
множествено число въз·бу·де·щи
членувано въз·бу·де·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

въз·бу·дей·ки