възбудя

възбудя (български)

възбудя

Сегашно време	въз·бу·дя
Мин. св. време	въз·бу·дих
Мин. несв. време	въз·бу·дех
Повел. наклонение	въз·бу·ди
Мин. страд. причастие	въз·бу·ден
Мин. деят. св. причастие	въз·бу·дил
Мин. деят. несв. причастие	въз·бу·дел
Сегашно деят. причастие	въз·бу·дещ
Деепричастие	въз·бу·дей·ки
Всички форми
[редактиране]

Глагол, тип , несвършен

(класификация — )

Етимология

старобълг. възбоудити > будя.

Превод

албански:  (sq) английски:  (en) арабски:  (ar) арменски:  (hy) африкаанс:  (af) баски:  (eu) белоруски:  (be) бретонски:  (br) виетнамски:  (vi) грузински:  (ka) гръцки:  (el) датски:  (da) есперанто:  (eo) естонски:  (et) иврит:  (he) индонезийски:  (id) интерлингва:  (ia) ирландски:  (ga) исландски:  (is) испански:  (es) италиански:  (it) каталонски:  (ca) китайски:  (zh) корейски:  (ko) корнийски:  (kw) латвийски:  (lv) латински:  (la) литовски:  (lt) люксембургски:  (lb) малайски:  (ms)

маори:  (mi) немски:  (de) норвежки:  (no) персийски:  (fa) полски:  (pl) португалски:  (pt) румънски:  (ro) руски:  (ru) самоански:  (sm) сингалски:  (si) словашки:  (sk) словенски:  (sl) сръбски:  (sr) тагалог:  (tl) тайландски:  (th) турски:  (tr) украински:  (uk) унгарски:  (hu) урду:  (ur) фински:  (fi) френски:  (fr) фрисийски:  (fy) хавайски:  (haw) хинди:  (hi) холандски:  (nl) хърватски:  (hr) чешки:  (cs) шведски:  (sv) шотландски:  (sco) японски:  (ja)