| ед.ч. | цел | |
|---|---|---|
| членувано | цел·та | |
| мн.ч. | це·ли | |
| членувано | це·ли·те | |
| звателна форма | — | |
| [редактиране] | ||
Съществително нарицателно име, женски род, тип 49
1. Знак и/или постижение към които съзтезателите се стремят в състезание. Достигането му може да означава начало или край на състезанието или играта.
2. Крайното предназначение, или последен момент, към които задачата или човекът се стреми да постигне или придобие.
Етимология
< рус. цель < пол. сеl < ср.в.нем. zil „цел“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- намерение, мисъл, умисъл, план, стремление, стремеж, прицел, обект, резултат, край
- предназначение, назначение, определение
- идеал, мечта
- задача, интерес, право
- направление, насока, тенденция, смисъл
- мишена, висота
- причина, подбуда
- същност, същина, поанта
