тенденция

Български

тенденция ±

ед.ч.		тен·ден·ция
	членувано	тен·ден·ци·я·та
мн.ч.		тен·ден·ции
	членувано	тен·ден·ци·и·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 47

1. Насока в развитието на нещо; склонност, стремление, тежнение. Тенденция към обедняване на населението. 2. Внушавана на други основна мисъл, насока в съчинение и др. У Яворов бунтовната тенденция е смесена с романтика. 3. Предварително поставена цел, която изопачава истината; предумисъл, преднамереност, необективност. Тук не трябва да се търси тенденция.

Етимология

Фразеологични изрази

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• тежнение, влечение, склонност, проява, наклонност, идея, разбиране, мисъл
• умисъл, умишленост, предумисъл, преднамереност, намерение, предвзетост
• стремеж, стремление, цел, насока, направление
• жилка
• смисъл
• насоченост, уклон, насока на развитие
• предразположение
• способност, умение
• ход, обща насока
• развитие, курс
• течение, поток

Сродни думи

Производни думи