мир

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 40a

1. Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.

Етимология

стбълг. миръ εἰρήνη, κόσμος „мир, свят“ (Остром., Супр.). Праслав. *mirъ „мир“ < осет. *mīrа- „съгласие, договор“, срв. авест. miθra- м. „приятел; договор; име на бог (олицетворение на договора)“, староинд. mitrá- „приятелство; приятел, спътник, сътрудник“. Правилната осет. форма би била *mīrt (с метатеза), но се срещат и случаи с изпадане на краеасловното t: осет. xsar/xsaræ „бойна доблест, сила, власт“ (*xsart) < иран. *xšaθra- „власт, царство“, срв. староинд. kśatra- „власт, проевъзходство, сила; член на военната каста“, осет. daræs „дреха“ (*dārwast-), ængas „мнение“ (*ham-kāst-). Значението „свят“ се е развило от „мирно съжителство“, а старолит. mieras, латв. miers „мир“ са заети от слав. *mirъ.

Фразеологични изрази

Превод

Синоними

• тишина, спокойствие, покой, застой, безмълвие, самота
• примирение, съгласие, сговор, разбирателство, споразумение
• свят, вселена, природа, всемир
• примирие
• психология, душа, душевност, изживявания, преживявания, представи
• земното кълбо, земята, планетата, вселената, планета, звезда
• почивка, отдих, отмора

Сродни думи

Производни думи