мир

Български

мир ±

ед.ч.		мир
	непълен член	ми·ра
	пълен член	ми·рът
мн.ч.		—
	членувано	—
бройна форма		—
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 40a

1. Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.

Етимология

стбълг. миръ εἰρήνη, κόσμος „мир, свят“ (Остром., Супр.). Праслав. *mirъ „мир“ без сигурна етмология. Значението „свят“ е калка на лат. pax romana. Старолит. mieras, латв. miers „мир“ са вероятно заети от слав. *mirъ.

Фразеологични изрази

Превод

английски: peace арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Friede норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: pokój świat португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• тишина, спокойствие, покой, застой, безмълвие, самота
• примирение, съгласие, сговор, разбирателство, споразумение
• свят, вселена, природа, всемир
• примирие
• психология, душа, душевност, изживявания, преживявания, представи
• земното кълбо, земята, планетата, вселената, планета, звезда
• почивка, отдих, отмора

Сродни думи

Производни думи