звезда

от Уикиречник
Направо към: навигация, търсене
Flag of Bulgaria.svg Български

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

"небесна звезда, светило" Богоров 1869, с. 29

  1. Небесно тяло със собствена светлина, на голямо разстояние от Земята, възприемащо се като светеща точка на вечерното небе. На небето блестяха хиляди звезди.
  2. Фигура, представляваща кръг с няколко лъча, или тяло с такава форма. Конят има звезда на челото. На пагоните му имаше по няколко звезди.
  3. Прен. Съдба, участ. Под щастлива звезда е роден.
  4. Известна личност, знаменитост. Звезди на киното. Ален Делон е звезда на киното. Местна звезда.

Етимология

старобълг. ѕвѣзда (Супр.) < *gvoig^-. Близки са балт. форми: лит. žvaigždė „звезда“, латв. „zvaigznе“ < *g^voig^-. Неясно е отношението на осет. æвзист „сребро“ (*zvestæ). Възможен е и субстратен произход.

Фразеологични изрази

звездяст мержян "асстероид" Богоров 1869, с. 29; звездяст камик "астроид" Богоров 1869, с. 29

Превод

  • английски: star (en)
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: [[]]
  • гръцки: [[]]
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: [[]]
  • италиански: stella (it)
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: zvaigznе (lv)
  • латински: [[]]
  • литовски: žvaigždė (lt)

Синоними

Сродни думи

Производни думи

звезден прил.; звездяст прил.; звездоброец; звездобройство ср.; звездоврач м; звездоврачевство ср.; звездопоклонник м.; звездопоклонство ср. /Богоров 1869, с. 29.