звезда

от Уикиречник
Направо към: навигация, търсене
Flag of Bulgaria.svg Български

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

"небесна звезда, светило" Богоров 1869, с. 29

  1. Значението на думата:1. Небесно тяло със собствена светлина, на голямо разстояние от Земята, възприемащо се като светеща точка на вечерното небе. На небето блестяха хиляди звезди.

2. Фигура, представляваща кръг с няколко лъча, или тяло с такава форма. Конят има звезда на челото. На пагоните му имаше по няколко звезди. 3. Прен. Съдба, участ. Под щастлива звезда е роден. 4. Известна личност, знаменитост. Звезди на киното. Ален Делон е звезда на киното. Местна звезда.

Етимология

старобълг. ѕвѣзда (Супр.) < *gvoig^-. Близки са балт. форми: лит. žvaigždė „звезда“, латв. „zvaigznе“ < *g^voig^-. Неясно е отношението на осет. æвзист „сребро“ (*zvestæ). Възможен е и субстратен произход.

Фразеологични изрази

звездяст мержян "асстероид" Богоров 1869, с. 29; звездяст камик "астроид" Богоров 1869, с. 29

Превод

  • английски: star (en)
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: [[]]
  • гръцки: [[]]
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: [[]]
  • италиански: stella (it)
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: zvaigznе (lv)
  • латински: [[]]
  • литовски: žvaigždė (lt)

Синоними

Сродни думи

Производни думи

звезден прил.; звездяст прил.; звездоброец; звездобройство ср.; звездоврач м; звездоврачевство ср.; звездопоклонник м.; звездопоклонство ср. /Богоров 1869, с. 29.