чудотворец
Облик
чудотворец (български)
ед.ч. | чу·дот·во·рец | |
---|---|---|
непълен член | чу·дот·во·ре·ца | |
пълен член | чу·дот·во·ре·цът | |
мн.ч. | чу·дот·вор·ци | |
членувано | чу·дот·вор·ци·те | |
бройна форма | — | |
звателна форма | чу·дот·во·ре·цо |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 8a
- Епитет на светия, който прави чудеса. [1]
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
вълшебник, магьосник, чудодеец, чародеец, чародей
Сродни думи
Производни думи
- ↑ чудотворец в РБЕ на ИБЕ