ходя
ходя (български)
| Сегашно време | хо·дя |
|---|---|
| Мин. св. време | хо·дих |
| Мин. несв. време | хо·дех |
| Повел. наклонение | хо·ди |
| Мин. страд. причастие | хо·ден |
| Мин. деят. св. причастие | хо·дил |
| Мин. деят. несв. причастие | хо·дел |
| Сегашно деят. причастие | хо·дещ |
| Деепричастие | хо·дей·ки |
| Всички форми | |
| [редактиране] | |
Глагол, тип 173, несвършен вид
(класификация — ?)
- Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Етимология
ст.-бълг. ходити, хождѫ πορεύεσθαι, περιπατεῖν (Зогр., Мар., Асем., Клоц., Остром., Супр.), мин. прич. шьлъ, хаждати. Праслав. *xoditi, *xodjǫ, мин. прич. *šьdlъ, итератив-дуратив *xadjati. Сроден с праслав. *sěsti „седя“, *sěděti „сядам“, *saditi „садя“, старогр. ὁδεύω „скитам“. Началното x- се обяснява под влияние на представки, които предизвикат правилото руки (напр. *pri-, *u-). Тъй като в глаголната основа не се наблюдава правилото на Винтер (с очаквано *xaditi) е допустимо следното обяснение: *šьd-lъ наследява формата за ИЕ удвоен презенс *si-zd-ō < *si-sd-ō (в старогр. ἵζω „поставям, карам да седне“, лат. sīdō „сядам“, ст.-инд. sīdati), за която това правило не важи (Kortlandt 1988). От *šьd- е възникнало *xodъ „ход“ по аналогия на съществителни с о-огласовка, а *xoditi е отименен глагол от *xodъ „ход“.
Фразеологични изрази
Синоними
- вървя, крача, прекрачвам, пристъпвам, движа се, припкам, тропкам, отивам, напредвам, изминавам, преминавам, вземам път
- посещавам
- стъпвам
Превод
|
|