узурпатор
Облик
узурпатор (български)
ед.ч. | узур·па·тор | |
---|---|---|
непълен член | узур·па·то·ра | |
пълен член | узур·па·то·рът | |
мн.ч. | узур·па·то·ри | |
членувано | узур·па·то·ри·те | |
бройна форма | узур·па·то·ра | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Лице, което е заграбило властта с помощта на незаконни средства.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
грабител, разбойник, похитител