узурпирам
Облик
узурпирам (български)
| Сегашно време | узур·пи·рам |
|---|---|
| Мин. св. време | узур·пи·рах |
| Мин. несв. време | узур·пи·рах |
| Повел. наклонение | узур·пи·рай |
| Мин. страд. причастие | узур·пи·ран |
| Мин. деят. св. причастие | узур·пи·рал |
| Мин. деят. несв. причастие | узур·пи·рал |
| Сегашно деят. причастие | узур·пи·ращ |
| Деепричастие | узур·пи·рай·ки |
| Всички форми | |
| [редактиране] | |
Глагол, тип 186, {{{ВИД}}}
(класификация — ?)
- заграбвам с незаконни средства власт или чужди пълномощия.
- Разг. Ирон. Занимавам със свои въпроси, без да дам възможност и на други.
Етимология
Фразеологични изрази
- Узурпирам властта без избори. Узурпирам директорското място.
- Узурпирали са го само хора от тяхната катедра, не мога да стигна до него.
Синоними
заграбвам, обсебвам, завладявам, турям ръка, открадвам, присвоявам, вземам
Превод
|
|