раковина
Облик
раковина (български)
ед.ч. | ра·ко·ви·на | |
---|---|---|
членувано | ра·ко·ви·на·та | |
мн.ч. | ра·ко·ви·ни | |
членувано | ра·ко·ви·ни·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Черупка на морски охлюв.
Етимология
Заета от рус. раковина, свързана с праслав. *rаkу, род. п. *rakъve „черупка“: срв. ст.-бълг. рака μνημεῖον „гроб“ (Зогр., Мар., Остром., Супр.), чеш. rаkеv „гроб“, старочеш. rakvice „раковина“. праслав. *rаkу < старогерм. *arkō, гот. arka „ковчег“ < лат. аrса „ковчег“.
Фразеологични изрази
Превод
|