рай
Облик
рай (български)
ед.ч. | рай | |
---|---|---|
непълен член | рая | |
пълен член | ра·ят | |
мн.ч. | ра·йо·ве | |
членувано | ра·йо·ве·те | |
бройна форма | рая | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 28a
- Приказно място, където отиват душите на мъртъвците, които преживе са спазвали изискванията на някое вероизповедание.
- Прекрасно кътче.
Етимология
ст.-бълг. раи (Зогр., Мар., Асем., Сав. кн., Клоц., Супр., Остром.). Праслав. *rajь е старинна иранска заемка: срв. авест. rāу- „богатство, щастие“, согд. ryj [rēž] „удоволствие“, ст.-инд. rāṣ „съкровище, богатство“, rayiṣ „дар“, които са сродни с лат. rēs „имущество“, ст.-инд. rāti „(той) дава, дарява“. Сравни морд. риз [riz], мар. рез [rez], коми рыс „щастие“ (от иран.) > чуваш. ăрăс „късмет, благополучие“. Понятието „рай“ в старогрц. (παράδεισος) също е с източен произход (< ст.-перс. pairidaēza).
Фразеологични изрази
Превод
|
|